Серина Уилямс призна, че тенисът вече не е нейният основен приоритет в живота, концентрирайки се върху отглеждането на малката си дъщеря Олимпия. Уилямс е само на една титла от рекорда на Маргарет Корт от 24 трофея от Големия шлем, но за 40-годишната американка това вече е на заден план.
Серина разкри пред сайта elle.com как е трябвало да се бори да спаси живота си след усложнения по време на раждането на Олимпия през септември 2017 година.
„Откакто се роди дъщеря ми, залозите на играта се промениха за мен. Имам 23 титли от Големия шлем на името си, повече от всяка друга активна тенисистка. Но победите са вече желание, а не нужда. Имам красива дъщеря у дома – все още искам титлите, успехите, самочувствието, но това не е причината поради която се събуждам всяка сутрин. Има много на какво да я науча за играта освен победите. Научих се да приемам загубите и да се вдигам след тях, да стоя зад това, което има значение на всяка цена, да търся справедливост дори когато това не е прието от всички. Да родя дъщеря ми се оказа тест за това колко гласно и колко често ще трябва да призовавам за нещо, преди най-накрая да бъда чута“, сподели Серина Уилямс.
По-малката от сестрите Уилямс разказа още как настоявала към медицинския щаб да ѝ направи компютърна томография. „След раждането на Олимпия усещах, че умирам!“, разкри Серина.
Процедурата в крайна сметка открила кръвен съсирек в белите ѝ дробове и спасило живота ѝ, а възстановителният процес бил далеч от лек.
„Когато се прибрах за първи път у дома, не можех да ходя. Беше огромно предизвикателство за мен. Всички в семейството ми ме окуражаваха, казвайки ми, „Справяш се толкова добре!“. Вероятно ги е боляло вътрешно, но въпреки това се държаха сякаш ми нямаше нищо. Баща ми ме окуражаваше толкова много, казвайки „Виж, направи го!“. Всичко това, след като ме тренира години наред, строг и безмилостен. Щастлива съм, че не ми позволиха да видя колко зле беше всъщност“, продължи американката.
„Когато разбрах, че съм бременна два дни преди Аустрелиън Оупън 2017, тялото ми вече беше направило своя избор. Неговата цел, доколкото го касаеше, беше да даде живот на това същество, което бе материализирало, непланирано. Разбира се, да бъда бременна не означаваше, че не мога да играя тенис. Не бях сигурна как ще протече Оупънът – по време на тренировки се изморявах повече между точките. Всяка сутрин – не съм от ранобудните, бях все още мотивирана да играя бързо и усилено преди горещината в Мелбърн да ме свали на земята. Спечелих седем мача, всичките в два сета“, завърши Уилямс.