Представители на Прокуратурата отговориха на въпроса на премиера Кирил Петков: Защо „Булгаргаз“ и Николай Павлов са се отказали от количества азерски газ, които са могли да стигнат до България и които биха свалили цената за потребителите?
Заместник-градският прокурор на София Чавдар Пастованов се оплака от натиск от изпълнителната власт по темата индиректно чрез медийни публикации. От Прокуратурата обясниха, че обвинение се повдига след събирането на достатъчно доказателства за виновността на конкретно лице за извършване на престъпление от общ харакетер. А това се преценява от наблюдаващия делото прокурор.
Един от наблюдаващите делото прокурори Мариян Александров даде информация за известната до момента информация.
„Делото е образувано на 28 януари т. г. от служители на ГДНП с първото процесуално-следствено действие, а именно разпит на свидетел. Образувано е за две длъжностни престъпления. Едното е за длъжностни лица от КЕВР, които не са изпълнили или са нарушили служебните си задължения. Другото престъпление е за т. нар. „неизгодна сделка“ за длъжностни лица от „Булгаргаз“, припомни той.
Александров заяви, че все още не са получили голяма част от изисканите от Прокуратурата материали.
„Поради това, сформираният екип прокурори започна да извършва лични процесуално-следствени действия. Извършваме разпит на свидетели“, допълни той.
По думите му предметът на престъплението по т.нар. „наизгодна сделка“.
„След разпит на свидетели, сме установили следното: двете борси, т.нар. Държавна борса – газов хъб „Балкан“, и частната борса – Български енергиен търговски проект, са лицензирани от КЕВР. Те са абсолютно развонопоставени. Няма задължение служителите на „Булгаргаз“ да участват само на една от двете борси. Частната борса дава гаранция за заплащане на сумите по сделките. Преди сделката да бъде сключена, купувачът превежда 100% авансово сумата в подсметка на борсата. След сключване на сделката е невъзможна щета за продавача. При държавната борса такава гаранция няма. Лицата, които сключват тези сделки, са служители в „Булгаргаз“, които имат оперативната самостоятелност да сключват такива сделки. Нямат задължение да ги докладват или съгласуват. Сделките са анонимни, т. нар. „анонимен сегмент“ при продажба на газ. Продавачът и купувачът разбират кой кой е едва след получаване на платежното нареждане и изплащане на сумата по сделката. До този момент никой не знае кой е купувач и продавач по съответната сделка“, обясни наблюдаващият прокурор.
Александров подчерта, че „Булгаргаз“ може да продава само и единствено излишъци от газ, след като нуждите на българския пазар са удовлетворени.
„Единствено след това останалият излишък може да се продаде на една от двете борси. Преценява се на каква стойност, която не трябва да бъде по-ниска от себестойността за „Булгаргаз“. Булгаргаз“ има право да генерира и печалба, която стига до републиканския бюджет, тъй като отива в БЕХ, а оттам в Министерство на енергетиката“, заяви той.