2021 година донесе на Левски от всичко – и мъка, и щастие. През първите месеци тягостното настроение вземаше връх. От септември феновете на „сините“ отново гледат с оптимизъм на случващото се в клуба, а причината е завръщането на Станимир Стоилов. След 13 години любимият бивш капитан и треньор отново застана начело на 26-кратните шампиони. В момент, когато клубът флиртуваше с фалита, а масово играчи отказваха да акостират на стадион „Георги Аспарухов“, наставникът не се поколеба да приема сериозното предизвикателство. Пред „Труд“ бившият селекционер на България и Казахстан говори по много от горещите теми – селекция, методи и цели за връщането на аурата на гранд на Левски.
– Г-н Стоилов, съвпаднаха ли очакванията с реалността, която заварихте в Левски – футболно, организационно и финансово?
– Общо взето, да, имайки предвид, че като привърженици следяхме ситуацията, виждахме и чувахме какво се случва. Големи изненади нямаше. Знаех каква е реалността, както и състоянието – финансово и спортно-техническо. Организационно клубът все още е запазил някакви традиции.
– Обещахте зимната селекция да бъде направена навреме. В този ред на мисли колко футболисти изгледахте през последните месеци?
-Трудно можем да кажем бройка, но е огромна. Много от играчите отпадаха още на първо четене, защото наблюдаваме футболисти с изключително занижени финансови параметри. Това налага да гледаш и търсиш много повече, за да отсееш кой най-лесно можеш да изградиш и развиеш. По същия начин процедирахме и през септември, когато привлякохме Хосе Кордоба. Гледаме за качества, които има, а тези, които липсват, да могат да се развият. Така да се каже, търсим футболисти с по-малко проблеми или проблеми, които са решими.
-Какъв е оптималният брой на новопривлечени, който феновете могат да очакват през зимата?
– Точна бройка нямаме, съобразяваме се с финансовите възможности, за да може футболистите да си получават заплатите редовно и безпроблемно. Когато пристигат футболисти, ще трябва да преотстъпваме или пласираме някого. За нас е важно да продаваме, за да стабилизираме клуба. Новите ще ги търсим като подарък или близо до подаръка, но под никаква форма не искам да правим голям компромис с качеството. Има футболисти с един проблем, но е нерешим. Например, бързина. Наясно сме, че няма да намерим безпроблемни за параметрите, които имаме.
-Какво е бъдещето на вратаря Иван Андонов, който сега е под наем във Фиорентина?
-Моята информация е, че той не е наш играч, а на Фиорентина. Те имат опция за откупуване и трябва да решат до май месец дали да я активират, което е късно, за съжаление. Иначе ако остане наш играч, за „Левски“ като футболен клуб ще е добре, защото ще има още по-силна конкуренция. Ако отиде във Фиорентина също е добре, защото в касата ще влязат свежи финансови средства, а и ще се гордеем, че сме дали играч на италианския футбол. И в двата случая Левски ще спечели.
-За разлика от много предходни треньори, вие открихте тренировките за фенове и журналисти. Защо?
-Винаги съм изхождал от исторически план. А той е, че Левски е отборът на народа, не можеш да се криеш от него. Феновете трябва да имат достъп до своите любимци. Тук на тренировките е имало до 10 хиляди души преди години. Не виждам причина да закривам заниманията. Важно е какво правим на терена. Когато има всекидневна информация за клуба, безплатна реклама няма.
-Променяте ли тренировките спрямо идентичността на клуба, в който работите?
-Аз съм треньор, който обича да доминира и атакува. Който да контролира събитията на терена, да владее инициативата и бързо да отнема топката. Всички отбори, в които съм работил, са били водещи, така че ми е било лесно. Естествено, че се съобразявам с историческите принципи на един клуб. Не може отбор, който винаги се е борил за спасение, да поставиш веднага цел титлата. Сега е така с Левски – тимът е в средата на класирането и да искаш да си шампион е невъзможно към момента. Трябва с всеки изминал ден да се подобряваме и да бъдем отговорни, за да върнем облика на Левски. В момента тече „борба“ между нашите изисквания и влагането на футболистите. Искаме да ги убедим и да ги накараме да вярват, че Левски винаги трябва да доминира на терена. Ще минем през проблеми, ако щете и вътрешни скандали, за да може клубът да си върне игровия стил и облик. Въобще не се притеснявам от чисто футболните единоборства. За играчите няма друг път, освен да се пречупят. Другият вариант е от външната страна на вратата на Левски. Или ставаш футболист, който играе и се раздава и поставя интереса на клуба над своя, или си тръгваш. Ако успеем да пречупим играчите в това, мисля, че Левски ще се върне към идентичността и успехите си. Няма да се спираме пред нищо, за да изпълним тази задача. Не се страхувам моите футболисти да ме мразят, те ще ме заобичат, когато дойдат резултатите. Нямам проблем да ме мразят и дори ненавиждат. Но аз ще продължа да ги притискам и принуждавам да играят по начина, по който желая. Моите методи винаги са давали резултати през годините в отборите, в които съм бил.
-В интервю за в-к „Труд“ Андриан Краев похвали тренировъчния процес под ваше ръководство, признавайки, че е на много професионално ниво. Кога и как планирате тренировките?
-По принцип не е много добре, когато футболистите хвалят треньорите, а и те винаги го правят. Важно е какво се получава на терена. Тогава всички сме добри – и треньори, и играчи. Заниманията сме ги планирали много през годините. Естествено, съобразяваме се с цикъла. Наскоро имахме за 7 дни 3 мача. В такъв момент няма как да наблегнеш много на тренировките, правим повече тактика. Истината е, че в момента на Левски сме показали 15% от това, което ще искаме. Даваме на час по лъжичка, за да не стане объркване в главите на играчите. С идването искахме да подобрим значително играта в защита, което за момента се получава на не повече от 60%. С всеки изминал месец ще добавяме по малко проценти. Ако им дадем наведнъж информацията, ще стане каша в главите им. Затова не съм чак толкова разнообразен към тях. Минал съм по този път. В един от клубовете опитах да въведа с идването си заучени положения във фаза атака и стана такава каша, че после ме беше срам, че съм треньор, в кръга на шегата.
-Какво ви дава и по какъв начин ви допълва Цанко Цветанов, дългогодишен ваш помощник?
-С Цанко от дълги години сме заедно. Нямаме футболни тайни. Комуникираме всекидневно. Той дава по-голямо спокойствие и по-голям оптимизъм. Всички в щаба работят лесно с него. С мен също се работи лесно, но ако се спазват изискванията. В противен случай не продължава дълго сътрудничеството. Трябва да се спазва това, което се иска.
-Колко е важно Левски да се сдобие с така желания от вас ресторант или място, където да се храни заедно отборът?
-На българските клубове и на Левски специално му липсват много неща, за да бъде наистина на професионално ниво. От малкото такива, които могат да се добавят, са отношение към тренировъчния процес. Другото е хранителен режим. Вече имаме разговор по темата с нашия спонсор „Палмс бет“. Хората откликнаха, така че след Нова година ще имаме решение на този казус, който не е маловажен в спорта. Отдавна вече не е достатъчно единствено качествата на играчите и на треньорите.
-Наскоро Антонио Конте и Стивън Джерард забраниха кетчупа в своите отбори в Англия. Вие пък не разрешавате шоколадовите бонбони в съблекалнята. Какво друго ще ограничите в менюто на футболистите?
-Не съм най-добрият специалист в тази област. Изцяло се доверявам на докторите и нашия кондиционен треньор. То не е само да забраниш. Трябва да ги убедим, че това не е полезно за тях самите. Ако те не са убедени в това, няма как да му наложиш забрана. Иначе ще си тръгне оттук след тренировка и на първата бензиностанция ще си вземе 3 шоколада и каса Кока-Кола. Моята работа затова е по-дълга, защото работя на принципа на убеждението. Същото важи и за тренировъчния процес.
-Неотдавна признахте, че ще наложите глоби за избор на неправилни обувки спрямо терена. За какво друго глобява Станимир Стоилов?
-За всичко, което не отговаря на определението за професионализъм. Обикновено у нас обичаме да казваме, че сме професионалисти. Да, такива сме, когато стане време да си вземем заплатата. Трябва да сме такива на всякакво ниво. Ако щете, трябва да сме професионалисти в разходката в парка, в отношението с фенове и журналисти, да се държим на ниво с хранене, тренировки. Глобявам ги не толкова за да им кажа колко са лоши, а за да им покажа, че е неправилно. Тези глоби ще влизат в касата на отбора и ще бъдат използвани за различни необходими консумативи, било то за първия отбор или за школата.
-Лоялността във футбола днес съпоставима ли е с тази от времето, когато вие бяхте футболист?
-На тази тема може би не съм много конкретен, но футболът се измести твърде много, стана зависим от финансите, от имиджа. По наше време футболът беше лоялност и футболна битка. Сега вече има социални мрежи, бизнес партньори, маркетингови партньори. Сменят се отбори за по-добър имидж. За мен би било интересно Левски да намери играчи от Япония, Южна Корея и Китай, където е голям футболният пазар. И търсим. От доста години ми се върти такава идея в главата и работим по нея. Но все пак трябва да можем първо да си го позволим и второ да имат ниво за Левски. Би било интересно от маркетингова гледна точка, което в България все още никой не е правил. Бях близо в Астана до подобен играч, който беше от Япония. Направи ми много добро впечатление, но замина за Германия и още играе там. Влагам огромни усилия в момента по този въпрос. Това са пазари, които като футбол и в Япония, и в Южна Корея са на доста високо ниво. Китай е може би на нашето ниво, но като финансиране е по-добре. Ще е интересно да вземем такъв играч, ще бъде и маркетингово предизвикателство да го използваме. Айнтрахт (Франкфурт) имаше период, в който разполагаше с 3-4 такива футболисти. Футболът вече не е футбол, а футболен бизнес. У нас това не е така и трябва да работим в тази насока.
-По време на предишния ви престой като треньор на Левски клубът разполагаше с психолог в лицето на Татяна Янчева. Възможно ли е сега едно такова назначение?
-Тогава случихме много и успяхме да попаднем на най-добрия в тази сфера. Нейната работа даде друг тласък на отбора, на играчите. Искахме да добавим още хора тогава, но нямаше много други, завършили тази специалност. Сега имаме пълната яснота, че ни трябва такъв човек, но към момента не можем да си го позволим, което ни е големият проблем. Много от нещата, които знаем, че са нужни за един футболен клуб, ни влизат в графата „излишни разходи“ и се опитваме да се оправяме без тях.
-Защо Станимир Стоилов няма Фейсбук и какво мислите за социалните мрежи?
-След като цял свят е в социалните мрежи, едва ли ще открия Америка като кажа, че не е необходимо ползването им, но аз самият нямам такава нужда. Никога не съм го отварял и не знам как се влиза. Сигурно за някого е форма на общуване, но за мен е излишно натоварване. Ако трябва да говоря с някого, го правя на живо или по телефона. Но така е устроен сега цял свят, тази комуникация се развива и аз не я отричам, но не е за мен. Нямам какво да кажа там, нямам нужда да поствам неща и да си качвам снимки, затова не ползвам. Ако ми трябва някого, го намирам директно по телефона. Забелязвам, че хората с дни може да не излизат от вкъщи и да са активни с цял свят. Очевидно има своите ползи, но не е за мен.
-Преди около година синът на Георги Аспарухов – Андрей, предприе инициатива за левскарите зад граница, а събраните пари щяха да бъдат дарявани за школата на Левски. Влизали ли сте в комуникация с него и бихте ли я подновили сега?
-В интерес на истината не съм разговарял с Андрей, откакто станах треньор, което е моя грешка. Трябва да се чуем с него, приятели сме, а освен това има перфектна инициатива и трябва като клуб да му се обадим. Андрей е човек, който винаги е насреща, когато Левски има нужда. Съжалявам наистина, че досега не съм го потърсил. Поемаме толкова инициативи към нашите привърженици, че вече ми става неудобно и започвам да се срамувам от непрестанните молби, но явно, че когато искаме сами да се оправяме, можем да разчитаме само на евентуални спонсори и на нашите привърженици. Това е пътят.
– Кои са трите любими мача на Станимир Стоилов в Европа в качеството му на треньор?
– Най-тежкият ми мач, в който бях най-много притеснен, бе реваншът с Киево (2:2). След победа в първия двубой с 2:0…аз не съм от треньорите, които много се плашат от противници, но тогава наистина бях така, за да не загубим историческото първо влизане на български отбор в групите на Шампионска лига. До втория гол на Седрик Бардон бях изключително напрегнат и притеснен. Имал съм много паметни мачове като този с Оксер, където съперникът бе с поне две класи над нас. Голяма част от играчите им станаха по-късно световни звезди. Незабравими срещи имаше и с Астана, а преди и това и паметни вечери с Ботев (Пд), където за съжаление след два равни отпаднахме от Щутгарт. Общо взето обичам да играя в Европа, там има други закони. Реваншът във Верона ми е най-паметен, въпреки че грубо имам около 100 евромача в кратката ми треньорска кариера…
-Хващам се за думата „кратка“, колко смятате да продължи тя и мечтаете ли тайно отново да се завърнете в чужбина, където премина и част от кариерата ви?
-Да ви кажа честно, не знам колко време ще продължи. Въпрос е на здраве, усещане, ниво. Единственото сигурно, което искам, е да стабилизираме Левски – финансово и игрово. В деня, в който това се случи, не ми е проблем да седна на трибуните като фен и да се пенсионирам, както се казва. Нямам кой знае какви мечти да ходя в чужбина. Бил съм, видял съм. Разбира се, ако дойде предложение от някой топ отбор, ще отида да опитам в името на футбола, но в момента изцяло мечтите ми са Левски да заиграе на нивото, на което му приляга. Даже не си помислям за други работи…
-С какво 2022 година ще бъде по-добра от предходната за Левски?
-Трудно мога да обещая нещо, защото има опасност да излъжа хората. Единственото, с което ще бъде по-добра, е, че ще се работи повече. Това е сигурно. Обещавам работа и честност. И двата компонента няма да отсъстват през 2022 година. Не казвам, че не се е работило и не работим в момента, но не достатъчно, за да отговорим на очакванията на хората. Догодина мога това да обещая, другото не зависи понякога и само от нас, а от финансиране и футболисти. Но работата и честността е гарантирана от наша страна.