„Това бяха 18 много интензивни разговора, четвърти ден подред, но нямаше тема, в която да сложим българския интерес и да не постигнем огромно съгласие.
Това означава, че няма значение дали сме леви, център или десни. Пожелавам да изпълним всички точки с реални действия и след четири години България няма да изглежда по този начин“. Това заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков след края и на последната,
18-та преговрна тема „Международни отношения“ между експертните групи за съставяне на коалиционно споразумение с „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Запазване на позицията на България по отношение Република Северна Македония /РСМ/ и нейното надграждане в конструктивен дух, договориха участниците в бъдещата коалиция.
България очаква от властите на РСМ за гарантират трайно правата на гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи. Относно работата на съвместните комисии, предвидени в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РСМ, участниците в коалиционния формат приеха те да заседават всеки месец. „Искаме да направим реален календар на тези срещи – минимум един път на месец и реално да постигаме резултати“, каза Кирил Петков.
Потвърждаване на евроатлантическата интеграция на България, интеграция в областта на правосъдието, енергетиката и здравеопазването, както и реформиране на европейската политика по миграция и убежища, ще са сред целите на българската външна политика на евентуално коалиционно управление.
Пътна карта за приемането на страната ни в Еврозоната, в съответствие с финансовата и икономическата ни стратегия и ефективна комуникационна стратегия, също ще залегне в споразумението за управление. Както и присъединяване към Шенгенското споразумение. Недопускане на диференцираната интеграция в ЕС „на две скорости“ и ускоряване на работата по приемането и прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, бяха част от предложените мерки.
Друг акцент в разговорите бе осигуряването на финансово обезпечена политика за развитие на отношенията със съседните страни.
Да бъдат запазени правата на българите във Великобритания също обедини преговарящите, също и равноправни отношения с Русия, основани на принципите на международното право, настояване за връщане на българските архиви. Фокус ще има и върху правата на българската общност в Украйна. Преглед и осъвременяване на закона за българите в чужбина и актуализация на нормативната база, предвижда бъдещата политика на евентуалния коалиционен кабинет.
Държавната агенция за българите в чужбина да се трансформира като структура към МВнР, предвижда бъдещата управленска програма. Нужен е също цялостен анализ и стратегически преглед на дипломатическата служба, резултати от който да се обсъдят в коалиционен формат. Преговарящите страни се договориха и за систематична оценка на качеството на консулските услуги за гражданите, създаването на доброволен регистър за българите в чужбина, създаване на Фонд „Стамболов“ за финансово осигуряване на българи, които да завършват в елитни чужди университети срещу ангажимента след това поне пет години да работят в България. Кирил Петков поясни, че тази финансова помощ е грант и като такъв си остава заем, ако студентът реши да остане в съответната държава.
Сред целите на външната ни политика ще е задълбочаване отношенията с Република Корея, Япония, Канада, Индо-тихоокеанския регион. Задълбочаване на стратегическото сътрудничество със САЩ. Взаимоизгодно сътрудничество с Китай в синхрон с подхода на ЕС. Засилване диалога с Близкия Изток и Северна Африка. Запазване на добросъседските отношения с Турция, запазващи достойнството на страната ни и при спазване на човешките права. Подкрепа за ново споразумение между ЕС и Турция по въпроса за бежанците, също обедини преговарящите.
Сред приоритети е засилване ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки, гарантиране на енергийната сигурност, привличане на чуждестранни инвестиции.
Активно участие в преговорите за членство в ОИСР до 2023 г също се очаква да залегне в коалиционното споразумение в частта за външната политика.
Насърчаване на участието на българите по света в изборния процес чрез улесняване и сигурно гласуване също стои на дневен ред. Как ще бъде точно – дали ще е дистанционно или по пощата, това е въпрос на анализ, каза Кирил Петков.
Преглед и осъвременяване на съществуващия закон за българите в чужбина, както и подпомагане от страна на МВнР работата на МОН при оказване на помощта за българските училища зад граница, и подобряване на консулските услуги, изнесени консулски услуги и дигитални услуги, също са част от приоритетите. Друг акцент бе подобряването на състоянието и управлението на имотите зад граница.
Участниците се обединиха около позицията за възстановяване на диалога с Русия, в рамките на ЕС, и развитие на равноправни отношения на база принципите на международното право.