Президентът на БФС Борислав Михайлов даде обширно интервю пред колегите от агенция Блиц в което наблегна на доста наболели теми, като сред тях бяха финансовите проблеми на Левски, отношенията му с Христо Стоичков, както и тези с Димитър Бербатов.
– Г-н Михайлов, Вие тръгнахте от Левски за големия футбол. Как гледате на деликатната финансова ситуация в „синия“ клуб?
– Не е лесно на нито един клуб в България. Няма много спонсори, а повечето клубове дори и да имат добра маркетингова политика, търсенето на фланелки и артикули не е много голямо. Така че перата от които един клуб може да се само финансира не са много и остават най-вече трансферите на футболисти и участието на отборите в европейските клубни турнири.
– Очаквахте ли от Вашия любим тим – Левски да застане зад кандидатурата Ви за президент на БФС?
– Левски е заставал зад мен много пъти, а това, че подкрепата им е неофициална няма никакво значение за мен, защото не е важно кой ти издига кандидатурата, а е важно хората, които след това те избират да знаят кого избират и в чий ръце оставят управлението на футбола в бъдеще.
– Изненадваща ли е за Вас кандидатурата на Бербатов и последвалата остра атака от него и екипа, с който той ще се яви на конгреса на 12 октомври?
– Бербатов от много години говори, че ще дойде да оправи футбола в България, така че няма абсолютно нищо изненадващо в неговата кандидатура. Хората на конгреса са тези, които трябва да обсъждат начина на поведение на всеки един от кандидатите. За мен няма никакъв проблем.
– БФС е подпомогнало обучението на Стилиян Петров в Европа. Как гледате на факта, че той е в другия лагер в предстоящата надпревара?
– Всеки има право на решение и това са нормални избори – имам предвид избора на Стилиян Петров да подкрепи негов колега, с когото са играли по едно и също време. На времето ме подкрепи целия. отбор от САЩ 94, а не двама души. Тогава 14 души застанаха с мен на масата, когато обявиха моята кандидатура за президент на БФС. Освен това 20 от 22-мата представители на „златното поколение“. съобразно тяхното желание, опит, квалификация и компетенции са били по някакъв начин на работа във Футболния съюз.
– Често обвиненията към БФС са свързани със слабото представяне на националния отбор. Как държавния тим ще повиши класата си?
– Повишаването на класата на първия отбор идва с повдигане на нивото на работа в клубовете. Футболистите в първия отбор независимо дали става въпрос за 15, 17, 19 годишни младежи не се учат да играят в националния отбор, нито пък треньорите имат толкова време да работят с тях по време на лагерите. Националният отбор е най-високото място за изява на всеки един футболист. Това е черешката на тортата за играчите. Подобряването на работата в клубните отбори ще даде ръст в израстването на националния отбор.
– Навремето беше престижно за един играч да получи повиквателна за националния отбор. Защо сега повечето футболисти гледат на първия тим като трамплин за преминаването им в чуждестранни клубове?
– И по мое време влизането в националния отбор беше престижно, защото това е най-високото място, в което един футболист може да играе за своята чест и за честта на своята родина, както и да премери сили с най-добрите в света. Може би сега времето е друго. Аз не казвам, че в момента футболистите нямат чак такова желание да играят в националния отбор, но ситуацията е по-различна.
– Как ще се преодолее агресията в отношенията между президенти, треньори и играчи?
– Агресията е навсякъде в обществото и е хубаво, че е повече вербална, а не се стига до друг тип агресия, което ще е фатално. Това не е само в България. Ако говорим за младите играчи, те са част от една среда с много нови технологии и комуникации.
– Шестима са претендентите за президент на БФС. Очаквахте ли толкова много кандидати?
– Лично аз не съм очаквал толкова много кандидати. Но някои от тях са само заради участието им, а други са със сериозни намерения. Демокрацията е пълна, както и при тези избори, така и при други. Столът на президента на БФС е трънлив и е много тежка царската корона! Всеки трябва да си прецени и се надявам, че тези колеги и бъдещи конкуренти са си дали сметка за това.
– Преди години, когато заедно с представители на „златното поколение“ от САЩ 94 представяхте филма за Христо Стоичков всички бяхте задружни и си говорихте приятелски. След това отношенията помежду ви се обтегнаха. Възможно ли е сега да подобрите отношенията си с Пенев и Стоичков?
– Отношенията ни винаги са били нормални. Естествено, когато сме играли заедно толкова дълго време, е едно да си футболист, а след това някои от нас да е в ролята на ръководител, а трети да е селекционер. Това са различни неща. Живеем в различни градове, дори в различни държави и всеки има различна лична среда. Никой от нас не е толкова скаран с другите. Това са нормални неща в живота, защото и ние порастваме, но няма нищо толкова фрапантно, което да се е случило между нас.
– Как възприемате предателството?
– Предателството? Българите сме царе на предателството и в исторически план. Най-ненавиждам предателството!
– Има ли ненаказано добро?
– Няма ненаказано добро и не само аз съм свидетел на това, но и много други хора. Въпросът е да се правят добрини, а това дали са наказани или не, историята ще отсъжда!