„Слави се самоубива. Все още не вярвям, че го самоубиват“. Това пише в пост във „Фейсбук“ журналистът Сашо Диков.
Слави не пее добре. Май и на виола свири посредствено. Но пък разпродаде стадион “Васил Левски“ по-бързо от Мадона….
И милиони гласуваха на неговия референдум, първоначално с шест въпроса, а после – с три. И нито един от тях не решаваше важен проблем за страната. В крайна сметка само няколко хиляди гласа не стигнаха тези въпроси да бъдат задължителни. И Слава Богу, май…
Слави направи партия, мълча дълго в предизборния период, стана втори и започна да се държи като „хванал Бога за…. по Ваш избор.“ В стил „нямо кино“ дори спечели вторите избори и, както казва адв. Хаджигенов: „Слави стана Бог, а за негов Пророк определи Тошко“.
И стана страшно!
Немалко хора очакваха да стане страшно хубаво, а то стана страшно гадно. Татуировката на гърба с 20-сантиметрови букви „No Mercy“ („Без милост”), той сложи на челото си, а буквите са 50-сантиметрови.
лави,
ти започна с безмилостно нарушаване на основни принципи в политиката. Тук изброявам 4 точки, а по-долу ти оставям и някои пояснения:
- Ти прояви не просто неуважение, а направо безмилостното унижение към евентуалните си съмишленици и партньори.
- Ти приложи безмилостно и безсрамно двойни стандарти.
- Ти допусна безумни прояви на неподготвеност, страх и сватбарщина при кадровите решения.
- Ти допусна отчайващо тъпи лъжи за лесно проверими неща.
Слави, по точка едно.
Сигурно помниш, в края на м. май те посетих в един неделен следобед в огромния ти сумрачен кабинет в „Левски Г“. Оставям настрана вида ти.
Казах ти да престанеш да се криеш, да седнеш на една маса (буквално) с другите партии и дадеш знак, че правите нещо заедно. Според мен, този знак щеше да повиши резултатите и на трите партии в предстоящите избори на 11-и юли.
В деня преди печалната пресконференция в БТА, когато най-после вдигна телефона си, ти казах, че трябва да престанеш да унижаваш другите партии, а да говориш с тях публично. Напомних ти, че депутатите ти са малко над 60, а не 160. Ти ми наприказва куп неща за „протестните партии“. Особено зловещо прозвуча твърдение по адрес на един от хората там…
Обаче нафуканото ти поведение в стил „политиката на свършените факти“ продължи. Първото правителство ни съобщи сам още преди да бъдат обявени крайните резултати (на запис с аутокю). Във втори епизод от политическото шоу „Кой ще приеме мандата“ разбрахме официалния кандидат не преди, а след последния момент. Уж министрите щяха да бъдат обявени директно в Парламента, но в стил „Бойко Борисов“ ти се отметна и удостои някои партии с честта имената на министрите да им бъдат съобщени (и то без дебат) минути преди официалното обявяване. И като гарнитура – никакви писмени споразумения, никаква промяна на имена след разговорите. Това беше по точка едно.
Слави, по точка две.
Първият ти избор на премиер беше човек с безпорни качества, според мен. Но ужасно обременен от политическото си минало на ключова фигура в предишни правителства. И само заради шума около неговото минало ти го смени.
Вторият ти официален кандидат обаче, се оказа неуспешен продавач на шнорхели. Интересно ми стана да разбера, че офисът на тази „мултиконтиненталната компания“ е… в Орландовци. Но това е най-малката беда!
От парламентарната трибуна твоят Тошко (под бурните аплодисменти на ГЕРБ и ДПС, докъде се докарахте) громеше Асен Василев като „крадец на интелектуална собственост“ и Кирил Петков като „участник в какви ли не тъмни сделки“. Поантата – „крадец на такава собственост не може да бъде министър в твоето правитество“. Но когато се оказа, че последният ти (засега) пишман премиер има проблеми с докторантурата си, реакция няма. Същият този прояви селската наглост да каже, че щял да разреши публикуването на дисертацията си „само срещу заплащане“…
Още по-нелепо стана когато се разбра, че твоят фамозен адвокат Петър Илиев е откраднал интелектуална собственост от своя колежка. После изкупил компрометиращата го книга от всички възможни места. И какво последва? Вместо правосъден министър в първия вариант, Илиев вече е вътрешен министър в екипа на Плавника. Това беше по точка две.
Слави, по точка три.
Когато даваш повод на Еднокнижния Бойко да се гаври на темата граматика (с основание), значи съвсем си изтървал нещата. На 3-ти август по повод неизпратената покана за разговори с ГЕРБ, той се изцепи: „все ми е тая дали ще ми изпрати неграмотно написана покана“. И наистина как допусна на поканите за разговори с партиите в текст от три реда да има седем граматически грешки?!
В петък, 17 часа, стана известно името на Анонимника, сложен от теб за премиер. Веднага поне трима депутати от опозицията казаха, че до обяд през същия ден кандидат-премиер е бил Петър Илиев. Като реакция от ИТН последва: „Не, той е определен преди две седмици“ (за тази лъжа на ИТН малко по-късно).
Но какво пролича 4 часа по-късно от участието на Шнорхела в „Панорама“:
Той наистина даваше вид на човек, току-що изритан на сцената пред прожекторите, комуто е казано: „говори каквото ти дойде на ума, за да спасим шоуто“. Освен глуповато звучащото му самочувствие, той пледираше за приемственост (може би от Б.Б.), за консенсус (вероятно с ГЕРБ) и стигна до гвоздея на програмата си, че ще „ревизира Преспанския договор“. Запознати са наясно, че Преспанският договор е между Гърция и Северна Македония, и че България, дори с уникум-премиер (според неговите думи), не може нищо да направи. Друг е въпросът защо Бойко Василев не го поправи. Според мен, защото щеше да го направи за смях пред аудиторията така, както го съсипаха след предаването в социалните мрежи. След гвоздея дойде и черешката: мечтата му била „да направи България просветена държава“. Представяте ли си от едната страна озверялата безскрупулна мафия с милиарди и от другата страна – нашият сбърканяк просвещава българите. След черешката не знам какъв плод следва, но искам да кажа, че от устата му не се чуха думите „корупция“ и „Гешев“. За съжаление тези думи не се чуха и от устата на водещия, но това е друга тема…
За кадровата политика странностите са безброй: Пророкът Тошко напада с ченгеджийски номера служебните министри, а брани геройски Петър Илиев. Какво се „променя“: вместо правосъден, става вътрешен министър. Eдна докторка е здравен министър в първия вариант, във втория – нещо съвсем друго. Финансистът Любомир Дацов беше преди министър на икономиката, сега изобщо го няма. Анонимен адвокат от Велико Търново, изрекъл най-грозни обиди по адрес на „Демократична България“, е министър на правосъдието и т.н.
Слави, по точка четири.
Защо трябваше дни наред да лъжете, че Петър Илиев никога не е бил обсъждан за премиер, а едва сряда сутринта по БТВ Тошко Йорданов да признае, че сте лъгали? Но това все пак е лъжа на дребно. Голямата истина е, Слави (според мен), че:
Лъжеш (излъга) доверието на стотици хиляди млади и образовани българи. Унижаваш (унизи) онези, които могат (можеха) да са ти съюзници.
Дори направи немислимото: на темата „морал“ Бойко Борисов да звучи убедително. Цитирам: „огромно унижение е за всяка партия да подкрепи правителство без никакви политики“. Ти принуди уважаван професор като Николай Слатински да извика: „ИТН демонстрира изнасилване на политиката и оскверняване на демокрацията. ИТН играе брутално, безпардонно и арогантно“.
Теодор Ушев отиде още по-далеч: „Оставка, Мутро! Вземай си бездарните сценаристи и музиканти и се омитай в крайпътно заведение край Учин Дол, където ви е мястото“. С някои крайности на Тео няма да се съглася. Но наличието им в неговия текст е показателно.