Искам да благодаря на колегите, понеже не ми дадоха възможност да се простя с тях. Пенсионирането ми бе самоцел и личен мотив. Това заяви в ефира на Нова тв освободеният от поста си директор на Националния центъра по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.
„Казаха, че министърът иска да се срещне с мен и една от заместничките ми. Говорихме някои неща, а после, оставайки насаме, ми каза, че съм навършил възраст и трябва да съм пенсиониран. Казах: „Добре. Мерси, че не го научих от вестниците“, разкри той.
Запитан дали е очаквал това да стане, професорът отвърна: „Точно лекарите по време на епидемия не очакваме да бъдем сменяни, но стават такива неща“.
На въпрос дали го приемате като атака, той каза: „Не, страхувам се за центъра. От няколкото думи, които споделих с него, чух ужасяващи планове за центъра, за реорганизация. Това лято се навършват 140 г. от създаването му и винаги е стоял на предна позиция, предпазвайки българите от епидемии и пандемии“.
Проф. Кантарджиев благодари и на мощната подкрепа в социалните мрежи. „Трогнат съм и много благодаря на хората. Все пак виждам, че добронамерена и образована част от българите са научили какво вършим и какво правим“.
„Битки сме имали постоянно, защото от 20 години от създаване на касата и търговските дружества и едноличните търговци, нещата станаха ужасни. Когато парите са преди здравето на хората, е ужасно. Омерзен съм от подхода на някои ръководители в здравеопазването и от някои колеги. Българският народ знае кой докара здравеопазването до това положение“, заяви той.
„В НОЩ работих нещо, за което съм се готвел десетилетия. Още преди пандемията е ясно, че на около 10 г. настъпват мутации в някои организми. Аз не съм от коронавируса в системата на здравеопазването. При нас са минали случаи на антракс, ку треска, съмнения за ебола. Ние отговаряме за микробната резистентност, в нашия център се следят всички болни от СПИН в България“, каза той.
„Като се обърне колата, пътища много“, заключи проф. Кантарджиев.
Протестите в защита на специалиста продължават. Ден след като той беше изпратен в пенсия, негови колеги продължават да настояват това решение да се преразгледа.
„Този човек е направил много за Института и за здравеопазването. Това не е редно да приключи така и ние държим той да бъде върнат на поста си. Това е човек, който е лекар, който е учител, който е учен, който е направил невероятно много и който живееше с професията си”, казват колеги на проф. Кантарджиев.