Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба в размер на 1,48 млн. лв. на „Олинеза Премиум“ по спор, чието начало е във вече далечната 2017 г., пише money.bg
По същество санкцията е в резултат на това, че две години дружеството е продавало „майонеза“, на чийто етикет е използвано прилагателното „домашна“ – честа практика в България. Производството започва по жалба от конкурент – „Консул“ ООД, която продава майонези „Краси“.
Първоначално КЗК отсъжда, че нарушение няма, тъй като „ползването на прилагателното „домашна“ в наименованието на продукта майонеза не е в състояние да въведе в заблуждение потребителите по отношение на мястото на производство на продукта, тъй като същият се предлага в големи количества в магазинната мрежа на страната и мнозинството от потребителите вероятно не предполагат, че е приготвен в домашни условия“ – или „сготвени лично от собственика, управителя или членовете на семействата им“, както се посочва в решението.
Въпреки благоприятното за тях решение, „Олинеза“ сменят моментално името на продукта и премахват прилагателното „домашна“.
Решението обаче е обжалвано и преминава през Административния съд, а по-късно и през тричленен състав на Върховния административен съд, които, общо казано, са съгласни с КЗК. След поредно обжалване обаче петчленка на ВАС решава, че нарушение все пак има.
Съдиите също не смятат, че потребителят може да бъде заблуден, че майонезите са „сготвени лично от собственика, управителя или членовете на семействата им“, но виждат проблем заради съставките, които са изрично упоменати върху всяка една опаковка.
Ето какво казват те, в резюме от КЗК:
„В този смисъл, петчленният състав не споделя становището на КЗК и на тричленния състав, че потребителите, виждайки наименованието на процесния продукт като домашен, не са били заблудени относно съставките, от които е произведен, тъй като те подробно са описани в етикета на продукта, като съдържание.
Потребителят би очаквал продуктът, именуван като домашен, да съдържа съставките на такъв. Противно на приетото в оспореното решение нито е обичайно, нито е толкова достъпно, потребителите да използват яйчен прах при приготвяне на домашна храна вкъщи. Такъв продукт не се предлага свободно в магазинната мрежа и няма практика за използването му в домашни условия.
Поради изложеното, като е именуван един продукт като домашен, дори и да предполага, че не е изготвен в домашни условия, потребителят има очакване, същият да бъде приготвен със съставките, с които би бил приготвен в домашни условия, още повече предвид изобразеното на етикета на продукта яйце, а не яйчен прах.
Следователно, според съда наименованието на процесния продукт като домашен, при положение, че нито е изготвен в домашни условия, нито е приготвен по домашна рецепта, въвежда в заблуждение потребителите относно съществени качества на продукта и представлява форма на нелоялна конкуренция“.
Първоинстанционният съд подчертава, че „в случая не следва да се подценява средния потребител на хранителни продукти, тъй като е логично, че след като те се предлагат в големи количества в търговската мрежа, същите е невъзможно да са произведени без употребата на хранителни добавки или консерванти, които се използват задължително в хранителната промишленост за увеличаване на времето на годност на продуктите, разпространявани в търговските обекти, което обстоятелство е точно изписано на етикета на съответния артикул“, но аргументът не минава пред ВАС.
В крайна сметка КЗК променя мнението си, след като производството е върнато от ВАС, и постановява глоба от 4% от нетните приходи от продажби на „Олинеза“ за 2019 г., които са в размер на почти 37 млн. лв.
Настоящото решение на КЗК също може да бъде обжалвано пред Административен съд-София област.
КЗК наложи огромна глоба на „Олинеза“
