Атанас Василев е бивш кмет на Хасково и експредседател на местната структура на БСП. От novapress.bg го потърсихме за коментар за състоянието на левицата днес.
Г-н Василев, в какво състояние отива БСП на вътрешни избори?
Не е добро. Нито като кондиция, нито като завоювано доверие от гражданите. Резултатите са видни от последните три избора. Стигаме до нулевата точка. Има причини за това тежко положение, в което се намира БСП.
Кои са те?
На неглижирането към местните структури от ръководството на партията. И на демонстрираното високомерие. Няма чуваемост и диалог със структурите по места. Има подмяна на широко прокламираната от ръководството промяна. Говоря за Корнелия Нинова, за Кирил Добрев и за Изпълнителното бюро на БСП. Бяха подменени авторитетните личности в партията, но не с утвърдени в обществото хора, а с такива с нисък коефициент на полезно действие. Всичко това доведе до сериозна вътрешнопартийна колизия, която новият организационен секретар Кирил Добрев, на когото бяха възложени големи надежди, не успя да предотврати, а дори я задълбочи. В Националния съвет пък, вместо градивен диалог се случват само крамоли. И те стигат до обществото. Партията е вкарана в интригата– кой ще е следващият лидер на БСП. Но БСП не е партия, в която да има лидер по смисъла на лидерството в ГЕРБ. Ние сме колективна партия, която с всеки ден губи точно този си облик. Това, че одесняваме е резултат на тези причини…
…същевременно ГЕРБ демонстрира олевяване. Как така?
/смее се/ …е точно поради завиването на БСП към дясната политика.
През май 2016 година, след избирането си за председател, Корнелия Нинова казва: „Възстановяваме разговора между центъра и структурите – като абсолютно равноправни хора. Прекратяваме практиката от София да се налагат силово политики и кадри. Решенията се взимат със зачитане на мненията и взаимно уважение между всички ни.“ Ще Ви помоля четири години по-късно да разсъждавате за изпълнението на този ангажимент
Нищо подобно, спрямо хасковската партийна организация на БСП не се случи. Напротив, точно обратното стана. Имаше опити за вътрешна намеса в решенията на структурата ни, на резултатите от конференциите ни, не се зачитаха нашите решения. Имаше и опити да бъдат налагани хора, които партийната ни организация не желаеше. Налагането ставаше директно от ръководството и от Изпълнителното бюро. От него пък започнаха да напускат сериозните имена още след избирането на Нинова за председател. Сега в голямата си част е съставено от безлични личности.
По-късно Нинова казва: „Най-важните въпроси в партията да се решават с вътрешнопартийно допитване, в което участвате всички вие, всички членове, а не тесен кръг партийни ръководители“. Коментарът Ви?
Ако всичко това, което тя каза се беше изпълнило, нямаше да се стигне до там, че повечето партийни организации в страната станаха васални, които да изпълняват онова, което каже само председателят на БСП. Голяма част от тях загубиха доверието на хората от професионалните гилдии по места – лекари, учители, инженери, стопански ръководители, журналисти, бизнес и пр. Поради тази причина днес в местните структури членуват основно хора в напреднала, а не в активна възраст. В партийните ни структури вече не се записват авторитети, които да бъдат предложени в изборните листи. Хората вече усещат, че решенията се взимат „от горе“ без сериозна дискусия и анализ върху проблемите от местно, или национално естество. Как да ни припознаят тогава за алтернатива? Авторитетните личности не виждат от БСП изявен стремеж да смени модела на управлението, а само желание за участие във властта, чрез парламентарната ни група и тук там с някой кмет. В листите ни вече няма силни партийни личности. В тях присъстват и външни фигури от гражданската квота. Това говори, че в партията нямаме достатъчно подготвени хора, които с височината на своята кариера да привлекат достатъчно доверие. Няма иначе как в Хасковска област, в която имаше преобладаващ ляв електорат, още на първи тур на местните избори да няма избран наш кмет в нито една община. И този резултат не е следствие само на местни проблеми, а е заради курса на ръководството и на системните му грешки.
Ако заради системни грешки се е стопила членската маса на БСП с 40 000 души, има ли морално право Корнелия Нинова да се кандидатира отново за председател?
Безспорно не! На последните три избора ние не можем да кажем, че сме се представили добре, макар, че в някои региони за парламентарния вот имаше по-добри резултати. От началото на промените БСП поддържа една крива на постепенен спад на доверието. Трябва да се направи анализ за тези резултати.
Вашето обяснение?
От 1997 г., БСП започна постепенно да губи доверието на хората. Тя беше разстреляна в гръб от вътрешна опозиция. Днес това се превръща в бавна политическа агония за цялата партия.
Членове на тогавашната вътрешна опозиция, която е разстреляла ръководството си в гръб не е ли в състава на днешното ръководство на БСП?
Точно така. Част от днешното ръководство е съставено от тогавашната опозиция.
Направи ли настоящото ръководство вътрешна лустрация под някаква форма, каквато искаха лидерите на старите десни партии?
Да. Освен това БСП започна да мимикрира политически. И постепенно наложи лустрарация. Вина за това имаме всички и най-вече обикновените членове, защото мълчахме, докато виждахме как подменяха ценностите и личностите. Днес вече не можем да сме управленска алтернатива. Нямаме ясна позиция за политиката на България. Всички приказки за политическа промяна не се случиха.
По-голям разказвач на приказки от Корнелия Нинова виждал ли сте във вашата партийна кариера?
Не! Бях на Конгреса на който беше избрана. Той напомня на преврат, отколкото на избор на човек с политическа визия за БСП и държавата.
На този Конгрес покойният вече Стефан Данаилов каза, че очаква от партийните ръководители, когато изгубят избори да подават оставка.
Да така беше.
И?
Помня само един Жан Виденов, който понесе подобна отговорност и като държавен и политически лидер след изборна загуба.