На улица „Иван Асен II” в София в условия на извънредно положение живее най-старият действащ киносалон в България – кино „Влайкова”. Заработил преди почти 100 години, киносалонът носи името на своята създателка – Мария Влайкова.
„Кино „Влайкова” е построено през 1926 г. от една велика българска дама и голяма дарителка – Мария Влайкова, която е трета съпруга на Тодор Влайков. Със собствени средства, на собствен терен, през 1925 г. започва строежът на киносалона. Идеята ѝ е това да бъде един кинематограф за театрални, филмови, музикални и други културни мероприятия. Нейната идея е киното да остане за бъдещото читалище на квартала, което се създава същата година. През 1949 г. читалището започва да се помещава под покрива на кино „Влайкова” и от тогава заработват заедно, а читалището започва да стопанисва киното”, каза в интервю за БГНЕС секретарят на читалище „Антон Страшимиров” Цветелина Сярова.
За съжаление Мария Влайкова умира през месец декември 1926 г. и така и неуспява да се порадва на успехите на киносалона, за чието създаване е направила толкова много.
Днес в кино-кабината все още може да бъде видяна една от двете кино-машини, прожектирали филми от 1976 г. до 2014 г. Тя е чешко производство, все още работи, но в момента не се използва, защото дигитализацията сложи окончателен край на филмите на лента.
В момента киното прожектира с домашна техника – малък мултимедиен проектор, но с дарителска кампания събира средства, за да закупи съвременно професионално оборудване, съобщава БГНЕС.
„Машината струва около 75 хиляди лева и е непосилна за нашите възможности”, сподели Цветелина Сярова. Въпреки всичко тя е оптимист, защото една немалка част от сумата вече е събрана.
Кино по време на епидемия
Разпространението на коронавируса нанесе много щети върху културната сфера, забраната за посещение на киносалони, театри, концерти и музеи бе сред първите рестриктивни мерки.
„Много тъжно – всичко е затворено! Не само киносалонът, а и читалище, школи, концерти, самодейност – всичко е блокирано. Сградите са затворени, а ние използваме времето за ремонтни дейности или някои административни въпроси. Спазваме изцяло препоръките”, сподели секретарят на читалището.