Николай Иванов е народен представител от ПГ на „БСП за България“, Бивш кмет на Враца. Член е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по труда, социалната и демографската политика. Потърсихме го за коментар за това как най-бедният регион в България и Европа – Северозападна България се справя с кризата от пандемията
Г-н Иванов, стана ясно, че в Северозападна България има голям брой заразени от коронавирус. Каква е готовността на болниците да приемат заразените?
Видин се откроява като област с много заразени и за съжаление сред тях много медици. Това поставя под въпрос функционирането на областната болница. В Монтана и Враца няма нито голям брой положителни проби, нито констатирани огнища. Ситуацията е спокойна, но не и хората.
Северозападна България стана печално известна, като най-бедният регион в Европа. Има ли ръст на безработицата и риск от социален взрив? Какво се случва с малките населени места, самотните възрастни хора в селата?
Изключително тежко е за хората от този най-беден регион. Вече почти два месеца са без доходи и без надежда. Голяма част от работните места са в сектори като ресторантьорство и търговия, които най-тежко пострадаха. Дълго време земеделските производители нямаха възможност да продават продукцията си. Управляващите не пожелаха да подкрепят хората, останали без един лев. Заливат ни от екрана с обещания за витиевати мерки, които или няма да достигнат до семействата или това няма да е достатъчно. В регион като нашия, това е истинска социална катастрофа.
Чувстват ли се отчаяни и изоставени хората?
Отчаянието нараства и социалният взрив чука на вратата. От 13.03 досега, във Врачанско са регистрирани около 1000 нови безработни. Тези хора може би няма да могат да намерят работа в следващите години. Към тази статистика ако прибавим тези наши съграждани, които са в принудителен неплатен отпуск и намалено работно време става ясно, че хората са оставени на произвола на съдбата. Прословутата мярка 60:40, която по своя замисъл е провал, е с нулев ефект в региона. Засега едва 36 фирми кандидатстват по нея, като ефектът би бил запазването на 231 работни места. Тежка, много тежка и безизходна е картината в региона, а тя е резултат от неадекватно управление на държавата, лишено от всякаква социална чувствителност. Единственото правилно решение е осигуряването по най-бързия начин и с лесен механизъм на базов доход за няколко месеца на всеки български гражданин, загубил работа и заплата.
Какво е състоянието на малкия бизнес в региона и на големите работодатели?
Северозападният регион е със слаба икономическа мощ и перспективите оттук нататък, при очакваната тежка рецесия са много негативни. Най-тежко пострада малкият бизнес и възстановяването му е под въпрос. А това са хиляди работни места. Част от тях сигурно са загубени за години напред.
Какво се случи след налагането на карантинните мерки?
Карантинните мерки затвориха вратите на малкия бизнес и на част от индустрията. В регион, в който и без това заплашането на труда е на изключително ниско ниво, подобен тежък удар върху крехката му икономика ще е фатален. Хаосът в главите на управляващите и нежеланието им да инжектират бързо икономиката със свежи пари, за да издържи на този шок е основната причина за ситуацията. Мислите ли, че с дълги и бюрократични процедури по създаване на финансови инструменти с труден достъп ще се спасят занаятчиите, фризьорските салони, услугите, земеделците и всички останали, които изхранват семействата си? Очаква ли някой, че тези от по-големите представители на бизнеса ще плащат нормални заплати и ще върнат всички хора на работа? За всичко това предизвикано от некомпетентност и дефицит на грижа към хората ще трябва да се търси отговорност от управляващите.
И накрая, как се справят общините? Каква е подкрепата от държавата?
Малко се обръща внимание на местната власт, която чинно изпълнява всички рестриктивни мерки, породени от заповедите на министъра на здравеопазването, някои от които хаотични, примерът с пазарите е емблематичен. Общините изчерпват ресурсите си, приходите им са сринати, допълнителна подкрепа от държавния бюджет не се задава на хоризонта. Ние предложихме 10 процентно увеличение на субсидиите им, но това беше отхвърлено от управляващите. Прогнозата ми е, че общините ще загубят за дълго ролята си на най-ефективна и близка до хората власт.