Пантелей Мемцов е председател на Общинския съвет в Чепеларе и председател на Регионална туристическа агенция „Родопи“. Работи в туристическия бранш от 1982 г. и тдърди, че за 38 години не помни толкова тежка ситуация. „Правили сме туризъм при режим на ток, на вода, но такова чудо не е било“, твърди експертът пред novapress.bg
Г-н Мемцов, как се отразява до този момент кризата в сектор „Туризъм“, заради пандемията?
Няма бранш в икономиката на България, който да е засегнат на 100% от пандемията от коронавирус, както е туристическата индустрия. Световна организация по туризъм също сочи, че той ще бъде най – засегнатият отрасъл и ще загуби 50% от своите приходи през следващата година. Освен това секторът генерира допълнително икономически дейности свързани с обезпечаването на туристическия продукт, като: транспорт – въздушен, морски, железопътен и сухопътен, сектори от земеделието, като – животновъдство, а също така и хранително-вкусова промишленост, лека промишленост, строителство и други.
Адекватна ли е мярката 60/40 на държавата и приложима ли е за работещите в сектора?
Изпратили сме писмени предложения с цялата философия от мерки за спасяване на туризма до министър Николина Ангелкова и шефа на Комисията по туризъм в Народното събрание Петър Кънев. Предложенията са изпратени най-напред от Българската туристическа камара, а впоследствие почти идентични предложения изпратиха и от БХРА до министър-председателя Бойко Борисов и отново до Петър Кънев.
Какво прадлагате вие?
Ние настояваме държавата да поеме цялата издръжка на служителите, включително и осигуровките, като заплатите бъдат намалени на 60% от сегашните трудови възнаграждения. По този начин тежестта върху държавата е същата, ако тези хора са на Бюрото по труда. Но с тази мярка те ще бъдат запазени във фирмите, където работят, за да може след края на пандемията обектите да заработят генерирайки приходи, част от които са плащания към държавата във видна данъци и такси. Добре е да се замразят и разсрочат във времето кредити на физически и юридически лица към банки и други финансови институции. Важно е да се предприемат спешни мерки за насърчаване на българския (вътрешен) туризъм, като се предоставят на българки граждани ваучери за настаняване за почивка в български хотели на наша територия. За държавните и общинските служители това изцяло зависи от волята на държавата и общините. Необходим е и комплексен подход за намаляване на таксите за въздушен превоз (чартърни полети), като държавата участва с частично финансиране на стойността на чартърите. Това са разумни предложения, от които се вижда, че сектор „Туризъм“ не иска да получава пари, а солидарно да се поеме от всички тежестта, за да може туристическия бизнес да е готов, когато отмине кризисната ситуация да възобнови дейността си.
Туризмът формира сериозен процент от БВП, какви ще са реалните загуби за държавата?
Туризмът е от стратегическо значение за българската икономика, заради многопластовото въздействие върху икономическия растеж, трудовата заетост и социалното развитие. Неговия принос, като ключов за българската икономика сектор, осигурява около 12% от БВП и повече от 11% от работните места в страната. Загубите са огромни, като те се изразяват в липсана приходи към бизнеса и държавата, както и на загуба на работни места.
Колко години ще се възстановява браншът?
Ако бъдат предприети адекватни мерки и тежестта на ситуацията бъде споделена от бизнес и институции, възстановяването на дейността на туристическия бранш ще трае от три до пет години, за да се възвърнат икономическите показатели от 2019 година. Тук трябва да се отчете и това, че българският туризъм е свързан с икономическите процеси, които протичат в Европа и света.