Бившият кмет на София Стефан Софиянски се съгласи да коментира пред Novapress.bg взетите мерки покрай коронавирусната пандемия.
Известно е, че България, както много други страни по света, се намира в ситуация на извънредно положение, а освен това последната новост около мерките бе блокадата на София.
Причината за това е, че хиляди напуснаха столицата точно преди великденските празници, въпреки че от щаба направиха апел да не се пътува, за да не се разпространи заразата.
Софиянски е кмет на София в продължение на 10 години – в периода между 1995 и 2005 година.
Министър-председател на служебното правителство на България през 1997 година, като изпълнява тази длъжност в периода между 19-и февруари и 20-и май. –
– Г-н Софиянски, какво е вашето мнение за блокадата на София? Не беше ли прекалено тежко решение това?
– Щабът следва една политика. От гледна точка на тази политика може би решението е правилно, след като към Банско се постъпи така като се прецени, че е огнище на заразата. И дотолкова, доколкото всяка сутрин щабът ни натяква, че София е основното огнище на заразата това изглежда логичнo. Според мен първо е закъсняло като мярка, а второ – трябваше да се намери някакъв по-коректен вариант, така да го кажа. А не 10 минути преди 00:00 часа да кажеш на хората, че повече не могат да напускат София. Какво бих направил аз, ако трябва да огранича мерките силово? Примерно бих казал един в кола. И тогава при положение, че може в една кола един човек да бъде само силно ще се ограничи семейния поток, който както казват от щаба е доста опасен.
– Как тези хора, които отпътуваха от София за празниците, ще се приберат с оглед на тази ограничителна заповед и според вас това няма ли да обърне настроенията на част от населението срещу щаба?
– Ще ви кажа как ще се приберат. В понеделник ще отменят забраната и ще пуснат хората да се приберат. Това е.
– Покрай цялата ситуация с коронавируса се взимат трудни решения. Според вас може ли това нещо да разтърси политическите пластове и да има след известно време рокади във властта?
– Аз не бих потърсил точно в този момент такава развръзка. При всички случаи пораженията ги има вече. Не ще ги има, а вече ги има. И по отношение на икономика, и по отношение на човешкия живот. Ще дойде момент в който ще се питаме дали е била избрана най-правилната политика или не. От друга страна изборът е доста труден. Аз не бих оспорвал сега, защото доста експерти говорят за тази социална изолация, която е навсякъде по Европа поне. Виждам, че и в Щатите влиза. Не бих ги оспорвал, защото това е една избрана стратегия и имам впечатленията, че се следва последователно. Но аз лично интуитивно, без да съм специалист, следейки цифрите бих избрал друга стратегия.
– А каква би била тя?
– Държа да подчертая, че теоритизирам. Бих се съсредоточил много повече върху лечението и бих изолирал под карантина всеки заразен. Какво означава това? Сега се освободи една изключително голяма леглова база. Бих се съсредоточил върху оборудването. Не бих казал болнични заведения толкова, колкото обособени заведения, където да се изкарва карантината. По този начин в момента, в който има заразен, бих го изолирал. Домашната карантина за мен не е изолация. Но за това трябват много условия. И бих съсредоточил усилията си там. И не бих давал пари, за да не се работи. А бих давал пари, за да се работи. Да се работи така, че хората да бъдат излекувани – там бих дал пари. И да увелича работните места на хората, които се борят с този вирус. Бих увеличил заплатите на медицинския персонал и ще мина и към хора, чийто ангажименти ще бъдат изцяло свързани с дезинфекция и санитарен контрол. И бих финансирал тези предприятия, които въвеждат вътре тези санитарни мерки, които им позволяват да работят. Контрол всеки ден, безопасен превоз към предприятието. Дезинфекция всеки ден. Дори да вземем пример един ресторант. Примерно, ако масите са на пет метра разстояние. Бих насочил усилията например и там, защото ще се създаде един краен продукт. Един изключително хигиенизиран начин на социално общуване. Но всичко това е теория. Най-вероятно, ако се сблъскваш да го правиш, ще срещнеш много трудности. Може да не съм прав. Това е просто моето мислене. Първо – пълна изолация на заразените и карантината да не бъда в домашни условия в условията на тази свободна база, която се освободи. И много повече усилия в лечението. Виждате, че хората построиха болници. И това е единият път. Другият път е, че помощта на държавата бих я насочил за създаване на санитарни условия, хигиенни условия, които да не позволяват на заразяването да се разпространява. На превенция, на контрол. Влизаш на работа, правят ти бърз тест. Здрав си, работиш. Излизаш, правят ти пак бърз тест. Виждат, че си заразен, изолират те.