Психотерапевтът Милена Ташкова се съгласи да говори пред Novapress.bg за проблемите при хората с изолацията от COVID-19, която продължава вече няколко седмици.
Тя е индивидуален и групов психотерапевт с 22-годишен опит. Ръководител на Психодраматична работилница и един от създателите на проекта „Живот на килограм“. Милена Ташкова обучава и супервизира много млади специалисти, развиващи се в психотерапията, а също така и TED лектор.
Как ще се отрази тази изолация на хората? До момента минаха доста седмици, а освен това остават още близо 4 седмици, ако извънредното положение не бъде удължено.
– Изолацията има разбира се своите плюсове, свързани със заедността, близостта, интимността и обръщането един към друг, но същевременно крие и своите рискове. Тези два метра дистанция ще изискват време, за да се преодолеят. Ще ни е трудно да се доверим, да се доближи един до друг, ще изпитване страхове да се прегърнем. Това са съвсем нормални реакции свързани със страховете ни. Сериозно изпитание ще е тази изолация и за двойките. Липсата на лично пространство и трудността ни да се съобразяваме може да доведе до сериозни конфликти, сблъсъци и крах на някои семейства.
Как хората да се справят по-леко с тази ситуация и какви са съветите на психолозите?
– Всеки има своите стратегии за справяне-за едни е необходимо да са много активни, за други е по-добре да се обърнат към себе си. Много е важно да се съобразяваме с начините за справяне на другия, а не да мислим, че единствено нашият начин е добрият. При всички случаи е добре обаче да имаме някаква физическа активност, да въвлечем в нея и децата ни. Друг механизъм за справяне е творчеството във всичките му форми. Вие виждате, че в социалните мрежи разцъфтяват творческите процеси и хуморът е също важна част от тях. Сега е времето да си създадем семейни ритуали и да извършим дейностите, за които никога не сме имали време. Ако обаче усещаме, че не ни се иска да го правим да не се съдим и упрекваме, защото това не е нито ваканция, нито почивка и ние не сме си избрали тази изолация. Така че е възможно да имаме нужда от това да потъгуваме, да помислим, дори да преформулираме ценностите си и пътя си. В семействата да избягваме квалификациите, генерализациите и крайностите като отношение към другия. Да опитаме да не използваме „ти никога не си….“ или “ ти винаги си бил…“ Да имаме предвид, че човекът с когото сме е и много други неща, а не само това, което ние виждаме в него когато сме в конфликт.
Какви са вашите прогнози за след изолацията и аклиматизирането към нормалния начин на живот?
– Ще изисква време за да преодолеем физическата дистанция, а и емоционалната, която пък е възможно да възникне заради това, че сме много време заедно с някого. Ще ни се наложи да се справяме със загуби и да търсим нови пътища за себе си. Това изисква много сериозен емоционален ресурс и няма да е лесно, но ще се справим. Сега много силно усещаме липса и тъга, после пък ще видим, че животът ни няма да е същия, но това не е непременно лошо. Напротив сега повече от всякога става ясно колко маловажни са вещите, към които се стремим и колко важни са хората, които обичаме емоциите, които преживяваме заедно. Иска ми се да вярвам, че ще преосмислим нагласите си и ще продължим по нов и по-добър начин да живеем живота си.
Има ли повишаване на депресии от всичко това в момента? Кои са притеснителните неща цели семейства да стоят затворени у дома?
– Да, това, което наблюдавам при хората, с които аз работя е, че има увеличаване на депресивните преживявания. Това е напълно естествено. Сериозни са и рисковете от ескалация на конфликти в семействата и домашно насилие. Важно е да имаме предвид, че ако се чувстваме застрашени от някого в семейството си трябва да намерим друго място, на което да отидем, а не да търпим и да останем там където някой може да се превърне в агресор. Също така когато ни е много трудно да се свържем с психолог или терапевт, за да поговорим и обсъдим преживяванията си. Съвременните технологии дават възможност дори физически изолирани да не сме самотни.